прегръща усмивката ти в дланите си.
В миг на допир и тих вопъл,
откраднах тялото ти, за да облека страстта си.
Зимата навява сняг,
полепващ по прозореца. Натюрморт с бели плодове.
Вятър, колесница с впряг
от мечти, кристали- бели коне.
Тялото ми, топло и меко,
скрива отраженията на ирисите ти
в животворно и меко
дихание. Думите ти
са отвлечени от зимата затворени чувства.
Два бели коня сме. Кочияшът разделен е на две.
Разтварям дланите си, нека пътува
зимният вятър с истинска топлина във ветрените си ръце.
Евелина Тодорова
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар