Пясъчен диалог

Планина от потиснати думи.

Клокочещ вулкан.

Искри огън- в небето сами

горим за миг, после съскащ и сам

изстиваш пред очите ми.

В тъмното светиш, после покриваш се с пясък.

Аз светя ли,

или собствения си блясък,

когато сме заедно не можем да видим?

Ароматът на кожата ми пясъчен ли е?

Как играеш с топлината- ту те чувствам, ту си невидим.

Това гаснещ и палещ се отново сън ли е?

Играем, проблясваме, за да си кажем

думи- искрящи пламъци във тъмното.

Страх ме е накрая да не се окажем

самотни камъни на дъното

на изстинал вулкан.

Евелина Тодорова