Нюанси

            Иска ми се да опиша усещането докато танцуваме заедно. Но се страхувам да не прозвучи като в онези комерсиални еротични романи или пък като вече написано от друг, или наивно. Най-вече ме е страх да не би да не прозвучи така, както го чувствам. Да не успея да го изразя. Трудно е да опишеш емоция. И не искам да звучи клиширано. Защото това е моята танцувална емоция и е красива.  

Харесва ми как докосваш ръката ми. По време на танц се поддавам изцяло на умението ти да водиш тялото ми.  На това да усещам как с всяко мускулче на тялото си създаваш движение и насочваш моето във водовъртеж от звуци, енергия, баланс, контакт и как моето откликва, следва, създава.. Знаеш ли, винаги съм отдавала огромно значение на начина, по който се отнасят с ръката ми. Как я обгръщат, как разтварят пръстите й, как я галят, как я държат, докато пресичам улицата, как я завъртат в ритъм и за миг губя равновесие, а после пак бива хваната. Както ръцете могат да се любят, дори и телата не могат да го направят. В танца на ръцете се преплитат усещане за нежност, за едва възпряно желание, за сила, за сигурност, за заедност, за предизвикателство, за страст, но и за покачваща адреналина несигурност, за неочаквана реакция, за неясна посока. Леки усмивки, приятно кокетство, изпълващ или  неочаквано пронизващ поглед. Навярно танцът е най-сладкият начин, по който човек да се довери, без да се страхува. И близостта на някого да те кара да притвориш очи, да усетиш забързаното туптене на сърцето, дъха на другия, смесен с твоя за миг, и да оставиш душата да твори, а телата да изразяват.

 Странно как се случва.. Понякога желанието прозира не толкова от начина, по който човек целува. Може би хората се замислят повече, докато се целуват, отколкото уж просто да хванат ръката. Никой не се замисля колко умело и “професионално любовно” хваща ръката на другия. А там е скрита толкова енергия! Толкова енергия, че само хващайки ръката ми в танца, ставам изтъкана от нюанси  до теб и попивам всеки допир, всяко чувство, всяка нота, всяко събиране и отдалечаване. Несравнимо е, когато ръцете ни танцуват.

Евелина Тодорова