Течна

Ръката ми е течна като капка морска вода. Днес в очите ми има бурни вълни. Пусни ръката ми. Така или иначе не можеш да я задържиш. Цялата съм синя, но днес ти не си брегът. Чуваш ли, пусни ме. Говориш ми нещо. Дрезгав, гласът ти се плъзва покрай ушите ми и като варовик засъхват думите ти, преди да са достигнали до мен. Когато има буря е шумно и трябва да викаш, за да се чуе какво казваш. Ако ли не, остава да ми говориш с очи. Ако искаш, разбира се, имаш само днес, само този ден.

На кея е другата течна част от мен, сърцето ми, една капка, висяща от бетонената платформа и полюшвана от вятъра, който все повече се засилва. Ще изтичаш ли да я хванеш? Не искам да бъда песимист, но мисля, че дори и да я хванеш преди да избяга и да се слее с морето, ще изтече от ръката ти. Не трябваше да държиш разперени пръстите си, докато ръката ми беше в твоята. Сега и да стискаш силно до болка, ръката ми ще се разплиска, зарад вятъра, или дланта ти ще попие част от нея, колкото да остави онова усещане за мен..

Бурята, когато обича, разпръсква част от себе си и в стихията си ранява. Питаш ме, защо съм буря? Защото се уморих да бъда бриз. Както и да бъда крехка светлина. А ти да си тук според желанието и нуждата си да се стоплиш. Буря съм, за да ти покажа, че не се срамувам да бъда буря. Не се страхувам да те нараня, макар с това да нараня и себе си. Твърде силно искам вятъра да те завърти и да те изблъска до онази скала, а вълните да те заливат и милват с онази мощ, на която е способно само морето, без да можеш да си поемеш дъх. Така чувствах докосването ти. Беше толкова лишено от сетивност и любов, че също както ураганните вълни отчупват част от скалите, ти отскубваше насладата от тялото ми с облечена в мъжка сила на желанието припряност и агресия. И сега има бушуващи вълни в очите ми. Твоите ми се струват сухи. Дори и да се пълнят с вода. Не различавам кое са сълзите ти и кое е морето. И двете са солени. Пусни ръката ми. Не искам да попие от сухотата на хватa ти.

Вятърът премрежва погледа ми и образът ти изглежда начупен и нецял. Пък и като не те чувам, разбираш, става още по-трудно да те възприемам. Сетивата трябва да усещат цялостно.

Пусни ръката ми. И без това отдавна не я чувствам. А бурята е толкова силна, че бързо ще заличи стъпките ти по пясъка.

 

 

Евелина Тодорова