Преоблеченият писател

Устните ми са изсъхнали и напукани и оставят малки парченца отлепена кожа по фаса.
Загасена лампа.
Различни части от стените на стаята се осветяват от огнените пламъци в камината, в която няколко дървета изсъхват и постепенно изчезват, също като моята цигара. Дървета-цигари, празна кутия-пълна камина. Аз не пуша по принцип.
И тази картина не е на тъга, нито на самота.
Звуците на падащите върху камъка букови отломки са в синхрон с изгорения тютюн, чиято пепел се търкулва в пепелника. Загасени фасове смесват парчетата кожа от устните ми с остатъците от изгорялото тяло на цигарата и пепелникът се превръща в своеобразна урна на една умряла част от мен, която обаче няма да бъде погребана, а ще бъде изхвърлена в коша за боклук.
Не, това не е тъжна история.
Останалото от мен, което е живо, е много повече.
И не, това не е история за раздяла. Пръстите ми търкалят по дървената маса, извадени и разпилени от хартиените кутии цигари.
Пердетата са спуснати и безшумно вдишват с тюлените си алвеоли, пропускат през порите си катрани и никотин.
Затварям очи и се пренасям в камерната зала, където слушах "Лунният Пиеро". Творба- символ на  музикалния експресионизъм и на бунта срещу остарялото романтично.  Дързък и рязък изказ. Нехармоничен. Обичам го.
Взимам запалката и една по една паля всичките разпръснати пред мен цигари. Всмуквам по малко от всяка и ги гася в дървената маса, която претърпява инициация, а раните й, които все още пушат и миришат на изгоряло, постепенно ще изстинат. Ритуал без племето като необходимо условие. Пъпките на тази едра шарка ще престанат да сърбят, макар и оставили белези.
Това не е хронична болест.
Никотиновата зависимост не е до живот. Особено ако си пушил само една нощ.
Не, това съвсем не е история за гняв и мъка.
Един художник пожела да бъда модел за неговата картина, която като идея беше узряла отдавна във фантазията му, с ясно избистрена обстановка, декори и статично напрежение  на действието.
Аз бях просто моделът.
Но той не знаеше, че и аз обичам да творя.
И докато ме рисуваше и скулптурираше тялото ми в пространството, насочваше какъв да е изразът на лицето ми, оправяше детайлите на роклята ми, аз мислено пишех.
След няколко часа изведнъж той спря да разхожда четките по платното, много възпитано каза, че се извинява, но не може да завърши картината, прибра акрилните си бои и платното с моя частичен образ върху него, целуна ръката ми и излезе.
Запалих последната цигара с огъня от камината, отпуснах се на стола в удобна поза и се усмихнах.
После бях видяла на изложба на негови картини една особена, май беше същата, за която уж позирах. Изобразяваше три стаи.
Една, в която имаше само камина с огън, във втората- фасове, а в третата- пепел.



Евелина Тодорова