Затварям очи.
Сънищата ме покриват с мъглявия си хладен дъх,
който лази по врата и по клепачите ми.
Образи прииждат във вихрушка от спомени
и ума ми се наежва като мъх,
като мравуняк, разровен с клечка.
Потта по дланите ми изкарва сълзи,
потиснати под затворените ми очи.
Минавам една, втора, трета отсечка
от сънния път,
а часовникът отброява минута.
Ъгълът със снимките мълчи. Порутен
и покрит със мухъл таен кът.
Хрип.
Дробовете ми си почиват за миг,
а после- поет до болка дълбок дъх!
Гонитба с дрипав,
но издръжлив спомен, който с вик,
ме събужда-
тършуващ из дневниците
на сърцето ми плъх.
От какво има нужда
душата ми?
Отварям очи.
Топла прегръдка ме разбужда
и загражда моста между минало и настояще
за миг, за едно приласкано сънено "засега".
Двамата са на среднощна раздумка, все още
се надлъгват какво и как да е нашето "сега".
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар