Днес цял ден не обличам телесната си дреха и съм изтъкана само от звуци. Днес живея в и чрез звуците. Стъпвам в ритъма на дъжда навън, изпъвам се и вибрирам в различни тонове като струна на китара, после се вмъквам в гласа, възпроизведен от телевизора и се настройвам на неговия тембър. Казвам някакви неща от негово име. Шумоля като лист от тетрадка, оставена върху пейката в парка и прелиствана от вятъра, като плъзгащ се писец върху хартия и дори скърцам деликатно и недоловимо като балетни туфли, въртящи се в пирует по подиума.
На няколко пъти се скривам като шепот зад ушите ти и чакам подходящ момент, за да ти кажа нещо. После хлопам като изпомпваната кръв от клапите на сърцето ти. За миг съм и звук от преглъщане и нещо ме кара да се застоя точно в него.
Преглъщаме храна и прясна вода, но и някакви стари хапки, затлъстели думи, престояла или солена вода. Преглъщаме и любов, провираща се и намираща тунели с излаз на кислород между устните ни, сплетени в целувка. Протича химична реакция, запалваме се и горим. Припукваме като дървета, обхванати от пламъци, докато не изгорим изцяло и не потънем в тихото, където единствено можем да бъдем, когато звуците си почиват или когато загубим слуха си за тях, оглушели от заблатени, запушени сетивни канали, от запушени пътища, от заети или прекъснати честоти.
Днес цял ден се преобразувам в звуци, доловими от човешкото ухо.
И в такива, които проправят пътища.
Евелина Тодорова
:-)
ОтговорИзтриване