Разстилам какаово масло върху тялото си и ароматните молекули раздразват приятно обонянието ми.
Днес имам нужда от аромати. Различни и засищащи. По време на сутрешната ми разходката на Витоша често се спирах, навеждах се за някоя паднала клечка и събирах смола от стеблата на дърветата, за да мога вървейки да вдишвам от специфичния й мирис на живот и свежест. Като малка имах астма и често ме водеха в боровата гора на село, за да дишам леко. Може би затова толкова я обичам, защото асоциациите ми с нея са за живителна сила и възвърната енергия. Събрах и симпатични малки шишарки, за да внеса малко от гората у дома. Подредих ги в произволен ред до саксиите с цъфналите в розово и лилаво теменужки, също и до големите високи зелени растения.
Навън липите са цъфнали. Горещо е, но си направих липов чай с боров мед. Оставих го на масичката до мен да поизстине и докато четях книга за лавините в планините и в душите ни, парата се издигаше на сантиметри над чашата, завиваше към носа ми и разказваше истории за летни разговори и прегръдки с аромат на липа.
Кифличките във фурната изпълват стаята с вкус.
В града снежни лавини няма, но пък има от онези, невидимите, които могат да те прекатурят, да те затиснат, да те задушат и да измръзнеш. И измъкването от тази здрава хватка става само с любов. Истинска, непретенциозна, лишена от показност, от раздути с думи фантазии, лека.
Днес имам нужда от различни аромати. Но само един искам да усещам всеки ден. И ще се сгуша в него.
Лека нощ
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар