Да те докосвам е подарък.
Подарък, който фантазията ми
прави на един безрък човек.
Кажи ми,
как да наситя сетивата си,
щом нямам усещане за реалност?
А в душата ми
се ражда грозно чувство за опасност
да не би да бъда разрушена.
Музеи за душите няма.
Мога да бъда опустошена,
да падна в яма,
в която порива на тялото ми
го разсича плаха мисъл,
а полета на фантазията ми
го спира телесен писък.
В този бурен, странен цикъл,
търся да намеря отдих.
Но често чувам само вопъл,
който заключвам в стих.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар