Прахосваш ударите на сърцето си!
Всеки бумти като колела на влак в тунел.
Тровиш кръвта си!
По труден и опасен път си поел.
Летиш само мислено като ястреб.
Гониш жива плячка.
Но без да уважаваш страстта си,
се превръщаш в желязна мелачка
за всяко откъртено от сърцето ти стенание
за различен, див, изпълнен живот.
Време е да направиш трудно признание,
за да откриеш правилния за себе си брод
и да чуваш вече плача на сърцето.
С мътен, търсещ поглед,
взрян в небето,
отключваш жажда за полет
у ранено диво животно-
твойта душа.
Само мисловното живеене прави още по-самотно
преживяването на Смъртта.
Прахосваш гласа си в обмислено мълчание,
а див рев беснее в болните ти гърди.
И дори железен здрав шев,
не би могъл да спаси, а после и да потвърди
в медицинските регистри Живота.
Защото ти го отричаш.
С дяволска охота
всеки удар на сърцето разсичаш.
Прахосваш минути
в опит да следваш абстрактно разписание.
А думите на душата ти остават нечути.
Време е за твоето признание.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар