До камината с чашата, пълна със чай,
чувах как падаха по покрива дъждовните капки.
През тази хладна нощ на месец май
преглеждах в топъл пуловер всички тетрадки,
които събирах от малка.
С мисли, със стихотворения- чужди и мои,
с мастилени петна от писалка,
с нарисувани тъмни и светли герои,
чиито скришен живот в бюрото
напомняше за себе си с аромат на дърво.
Скоро щеше да дойде утрото
и да се върна в града, където изкуственото режеше като стъкло.
В планината, в къщата от дърво,
пръстите ми бяха топли.
В чайника клокочеше ароматно вариво
и тялото ми, защото дишах боров дъх, цялото се стопли.
Чаша, пълна с чай, галеше сетивата ми.
Боса седнах до камината.
Разкажете ми, топли искри,
за полета на птицата двукрилата,
за утринната роса, за отмората,
разкрийте ми тайната на живота навън
и как се лекуват самотата и умората...
Примамете ме в сън,
в който под падащите през покрива дъждовни капки
ще разговарям с нея, природата,
как на спокойни глътки
да научавам все повече за хората.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар