Спомням си
събуждането от камбанен звън,
ароматa на жасмин, носещ се от двора
и утро италианско, блажено като сън.
Малка статуя на Божията майка
бе първото, което зърнах призори.
Така бе ми лесно да повярвам,
че знаци от небето сърцето ми лови.
И в двора цветен, с разпуснати коси
отпивах топли глътки пресен чай.
Два ангела - човеци и няколко оси
компания ми бяха в този рай.
Говорихме за стихове и чакахме конкретен час
в читалището близко да се съберем.
Птиче дивно наблизо извиваше глас,
искаше не нашите, а неговите рими да четем.
С писалка в ръката тогава дочух
молитвата в черквата да завършва с "Амин".
Благодаря ти, Боже, за този спомен,
ухаещ в душата ми на разцъфнал жасмин.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар