Когато
свалиш кожата
на думите
или ги оставиш
без крайник,
когато им изтръгнеш
езика
и от музи
ги превърнеш в
спънати коне
или
в
неми,
осакатени
ветерани,
когато
съм цяла,
а ме караш
да се усещам
като
едно прозаично
клише,
което търси да
се събере,
ще избера
то да не се впише
в свят,
който мирише
на
ощавена кожа.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар