Торнадо

Всяка една от капчиците дъжд по перваза бива чута от ушите ми като гръмотевици, паднали под прозореца ми. А не вали силно. Напротив, тихо вали. Деликатно и нежно. А тялото ми се стряска като подплашено от картечен откос.
Стрелецът е ужасяващо точен и куршумите стигат до мен, приели различни форми. Миризмата на гилзите, падащи по асфалта, достига до ноздрите ми и се завива като торнадо с обратно начало, издига се до мозъка ми, който се опитва да запази структурите си здрави, да задейства системата за ранно предупреждение и да спаси всичките си граждани или възможно най-много от тях. Сигнал до сърцето, сигнал до крайниците, сигнал до всички клетки, сигнал до душата, до скритото й обиталище, сигнал до всички сетива: "Бъдете нащрек и в готовност за бърза евакуация".
Как се евакуира сърцето? В смъртта ли се скрива? Тя е убежище, което се предлага на всяка крачка, но в него влизаш доброволно само когато вече си мъртъв.
Как се евакуират сетивата? Да, как се евакуира слухът например? От лошите думи, от раняващите думи, от думите, които първо ласкаят, а после принизяват, думите, които рисуват, а после задраскват, които въздигат, а после удрят сурово в земята, от думите - поети, които дори не чакат да настъпи полунощ, за да се превърнат в гробари.
Как се евакуира езикът? Той, който е изговорил или е щял да изговори толкова хубави неща, а неочаквано трябва да вдигне щит срещу разхвърчалите се в бурята отломки, тела на убити усещания, страстно живи само допреди минута. Трябва да изстреля своите думи - куршуми и в тази битка нещо да умре. Защото тези битки дават много жертви. Но езикът трябва да се спаси. Или просто да се евакуира в мълчанието.
Как се евакуират очите? Като затворят прозореца, през който гледат и се скрият в тъмното? Като изстържат с бръснарско ножче всяка полепнала по ретината им фантазия с красиви картини?
Как се евакуират ръцете - като им бият упойка за липса на чувствителност или пък когато нарежат с лъжливи докосвания дланите им и кожата им толкова загрубее, че почти не усеща? Или пък когато ги целуват така интимно, а после биват заменени със следващия чифт ръце.
Респективно следващият чифт крака - копита.
Колекционерите на части от тялото са странни птици. Такъв е изразът. Иначе са хора. За птиците това не е характерно.
Как се евакуира душата?
Когато заколиш кокошка, първо попарваш тялото, чиято глава вече си отстранил, слагаш го във вряла вода, после оскубваш перата, режеш краката, вадиш сърчицето, воденицата и другите дреболии, добавяш малко познати и любими подправки и си правиш една жестока пилешка супа.
Как и къде се евакуира душата? Ама така, че да остане жива, а не удушена, изнасилена, ударена от много разлетели се предмети, простреляна от много куршуми, лишена от слово?
Искаш на дивана до теб да е сбирка от органи? Да шепнеш и викаш в ушите, когато искаш да бъдеш чут, да галиш ръцете, когато имаш нужда от допир, да разтвориш краката и да влезеш във вагината, когато искаш разтърсващ оргазъм, а после да пожелаеш да доставиш това удоволствие на още десет вагини. Да се почувстваш Бог. Да разкажеш на всяка вагина какво удоволствие си доставил на тези преди нея и какво удоволствие искаш да доставиш на още поне сто.
Междувременно главата на кокошката седи на двора, очите й са покрити от клепачите, вратът й е целият в кръв и една следа бавно пълзи на обратно, нагоре, към печката и тенджерата с готовата пилешка супа.
На душата, където и да се е евакуирала тя, пускаш Бетовен.
Заради отнетия й слух, мелодията не може да стигне до нея. Ушите й стоят на дивана, далече от нея.
Задави думите, но се грижиш поне езика, този орган на сладострастието, да усети вкуса на другите, целувани от теб допреди малко.
Това ли ти харесва наистина? Този разчленен човек ли наистина искаш?
Имам и един последен въпрос:
колко силно и опустошително е било торнадото в теб?

Евелина Тодорова