Лист пред мене празен
с белези от отронени сълзи.
Спомен отхвърлян, но и пазен,
впит в сърцето ми с него кърви.
Посрещаме залеза с прегърнати длани,
очите говорят, устата мълчи.
Силно към себе си те притискам
и после несмело проронвам: "Върви!".
Затварям очи. Как да те пусна?
Изоставена нежност в мене хрипти.
Обръщаш се и си тръгваш.
Как да допусна, че огън още в тебе гори?
Виж, дланта ми без твоята изгаря,
но когато е с тебе просто мълчи.
Огромна бездна в мен се разтваря.
Бягай! Залезът в мене всеки миг ще прокърви.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар