Подлудяващ шум.
Тракащи по релсите колела.
Страховит среднощен щурм.
Нахлува самота.
Тревожно пръхтене.
Силен вой.
Диво въртене
пред вечен застой.
Изригваща, избълвана,
пъплеща по земята лава-кръв.
A аз уплашена, лутаща се,
съм най-удобната стръв.
Проснато тяло
сред трупове на мечти.
Или просто образ в огледало,
излято криво отпреди.
Евелина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар